Сестри и братя не могат да оспорват дарения заради запазена част
Ако е оставeно наследство на едно лице и се окаже, че има преди този момент подаяние, то сестра или брат могат ли да го оспорят, тъй като те не са получили нищо? Има ли тук някаква непокътната част?
Н.З., София
Законът за наследството (ЗН) категорично разпорежда, че когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, то той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството. Както и че частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя.
Иначе казано, наследодател не може да нарушава непокътната част както със наследство, по този начин и с подаяние. Иначе законът дефинира, че завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество. Така записано това предписание оставя усещането, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като завещание. Това обаче въобще не е по този начин. Защото незабавно идва наредба, съгласно която се указва, че " завещателните разпоредби във всички случаи не могат да накърняват непокътнатата част на наследниците ". Очевидно това се отнася и до даренията, тъй като законът говори както за завещателни разпоредби, по този начин и за дарението.
И тук идваме до това кой по какъв начин наследява, както и кой има непокътната част. У нас се наследява на редове.
В първия унаследен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук, по предписание, наследяват децата. Ако те обаче не са живи, само че са оставили деца, тогава точно техните деца (внуците) ще наследяват. И внуците например ще изключат родителите на наследодателя. И точно те, а не родителите ще наследят.
Ако няма деца или низходящи от тях, се минава към втория ред. При него наследяват отново родственици по права линия. В случая обаче те са така наречен възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, тогава идва третият ред. При него, ако починалият е оставил единствено братя и сестри, само че дружно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Това значи, че по закон третият ред на заместничество включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда, братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, или пък родители, които са от втори ред, то по правилото на изключване те не могат да наследят каквото и да е.
Необходимо е да се знае, че в случай че има брачен партньор, нещата с наследяването са малко по-различни, в това число и във връзка с наследяването на братята и сестрите. Общото предписание в ЗН е, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. А когато брачният партньор наследява дружно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), той получава най-малко половината от наследството. Ако има над 10 години брак, наследява две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, брачният партньор наследява всичко.
Дотук с това кой и по какъв начин наследява. Следва кой има право на непокътната част - това са деца, внуци, родители, брачен партньор. Вън от тази непокътната част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то посредством подаяние, или пък посредством наследство. Както излиза наяве братя, сестри, племенници, лели, чичовци нямат непокътната част. И нямат право да оспорват както наследствата, по този начин и даренията с мотив за непокътната част.
Н.З., София
Законът за наследството (ЗН) категорично разпорежда, че когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, то той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството. Както и че частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя.
Иначе казано, наследодател не може да нарушава непокътната част както със наследство, по този начин и с подаяние. Иначе законът дефинира, че завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество. Така записано това предписание оставя усещането, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като завещание. Това обаче въобще не е по този начин. Защото незабавно идва наредба, съгласно която се указва, че " завещателните разпоредби във всички случаи не могат да накърняват непокътнатата част на наследниците ". Очевидно това се отнася и до даренията, тъй като законът говори както за завещателни разпоредби, по този начин и за дарението.
И тук идваме до това кой по какъв начин наследява, както и кой има непокътната част. У нас се наследява на редове.
В първия унаследен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук, по предписание, наследяват децата. Ако те обаче не са живи, само че са оставили деца, тогава точно техните деца (внуците) ще наследяват. И внуците например ще изключат родителите на наследодателя. И точно те, а не родителите ще наследят.
Ако няма деца или низходящи от тях, се минава към втория ред. При него наследяват отново родственици по права линия. В случая обаче те са така наречен възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, тогава идва третият ред. При него, ако починалият е оставил единствено братя и сестри, само че дружно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Това значи, че по закон третият ред на заместничество включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда, братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, или пък родители, които са от втори ред, то по правилото на изключване те не могат да наследят каквото и да е.
Необходимо е да се знае, че в случай че има брачен партньор, нещата с наследяването са малко по-различни, в това число и във връзка с наследяването на братята и сестрите. Общото предписание в ЗН е, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. А когато брачният партньор наследява дружно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), той получава най-малко половината от наследството. Ако има над 10 години брак, наследява две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, брачният партньор наследява всичко.
Дотук с това кой и по какъв начин наследява. Следва кой има право на непокътната част - това са деца, внуци, родители, брачен партньор. Вън от тази непокътната част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то посредством подаяние, или пък посредством наследство. Както излиза наяве братя, сестри, племенници, лели, чичовци нямат непокътната част. И нямат право да оспорват както наследствата, по този начин и даренията с мотив за непокътната част.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ